6 ago 2019, 18:16

Предесенно 

  Poesía » Del paisaje
701 8 14

Сред лилави среднощни треви,
с ветровете на лятото луди,
тихо август усмихнат върви
и с целувка светулките буди.

 

Той е рошав, немирен хлапак,
несебично звездите раздава
и с венци от пшеница и мак,
тази стара земя разкрасява.

 

Пее сладко, омайващо той,
и шепти в лавандулата тайни.
Обещава вълшебства безброй.
Много слънце и лято безкрайно...

 

И с карирана риза и бос,
рони златни зрънца - от мамули,
и приглася на черния кос.
Тихо есен пристъпва. Не чу ли?

 

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??