Patrizzia (Надежда Ангелова)
2058 18131
Aug 6, 2019, 6:16 PM

Предесенно 

  Poetry » Landscape
624 8 15

Сред лилави среднощни треви,
с ветровете на лятото луди,
тихо август усмихнат върви
и с целувка светулките буди.

 

Той е рошав, немирен хлапак,
несебично звездите раздава
и с венци от пшеница и мак,
тази стара земя разкрасява.

 

Пее сладко, омайващо той,
и шепти в лавандулата тайни.
Обещава вълшебства безброй.
Много слънце и лято безкрайно...

 

И с карирана риза и бос,
рони златни зрънца - от мамули,
и приглася на черния кос.
Тихо есен пристъпва. Не чу ли?

 

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??