Patrizzia (Надежда Ангелова)
2047 18087
6.08.2019 г., 18:16 ч.

Предесенно 

  Поезия » Пейзажна
616 8 15

Сред лилави среднощни треви,
с ветровете на лятото луди,
тихо август усмихнат върви
и с целувка светулките буди.

 

Той е рошав, немирен хлапак,
несебично звездите раздава
и с венци от пшеница и мак,
тази стара земя разкрасява.

 

Пее сладко, омайващо той,
и шепти в лавандулата тайни.
Обещава вълшебства безброй.
Много слънце и лято безкрайно...

 

И с карирана риза и бос,
рони златни зрънца - от мамули,
и приглася на черния кос.
Тихо есен пристъпва. Не чу ли?

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??