Patrizzia (Надежда Ангелова)
2250 18478
6 авг. 2019 г., 18:16

Предесенно 

  Поэзия » Пейзажная
695 8 14

Сред лилави среднощни треви,
с ветровете на лятото луди,
тихо август усмихнат върви
и с целувка светулките буди.

 

Той е рошав, немирен хлапак,
несебично звездите раздава
и с венци от пшеница и мак,
тази стара земя разкрасява.

 

Пее сладко, омайващо той,
и шепти в лавандулата тайни.
Обещава вълшебства безброй.
Много слънце и лято безкрайно...

 

И с карирана риза и бос,
рони златни зрънца - от мамули,
и приглася на черния кос.
Тихо есен пристъпва. Не чу ли?

 

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??