Преди

23 nov 2014, 12:16 2014-11-23T12:40:34+02:00

Poesía » De amor

592 0 2

Преди да станеш ти стихотворение
беше мъничко недоумение,
беше само някаква мъглявина,
беше радост, беше и тъга.

Преди да срина всички мостове,
които ни деляха в тъмнината,
запазих аз спокойствие, но... Господи,
защо не си запазих и крилата,

да отлетя от теб когато ще ми писне
да те напускам и да се разделяме,
да отшумя със есенните листи,
да стана само пепел след постеля,

с един размах да мога да накажа
всичките си грешни нощи... воплите,
екстазите, в които съм горяла,
белезите във душата ми...огньовете.

А чифт криле дали ще ми помогнат
да полетя накрай света без време,
да си прережа вените самотни,
за да "убия" спомена за тебе.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Черна_Роза (Жулиета Великова)

2014-12-04T19:01:00+02:00

Лора, благодаря ти за мнението и оценката!
Sevgimizi (Лора)

2014-11-26T23:55:56+02:00

Многооо силно!Изключително завладяващо и въздействащо стихотворение... чак тръпки те побиват- има разкаяние и съжаление за нещо, което се е случило!Много е ритмично и имаш много добри метафори! Според мен крилата не могат да бъдат счупени и дори и да са паднали надолу от умора, стига да искаш, винаги можеш да ги вдигнеш и да полетиш накъдето си поискаш!Поздрави!