Преди
Преди да станеш ти стихотворение
беше мъничко недоумение,
беше само някаква мъглявина,
беше радост, беше и тъга.
Преди да срина всички мостове,
които ни деляха в тъмнината,
запазих аз спокойствие, но... Господи,
защо не си запазих и крилата,
да отлетя от теб когато ще ми писне
да те напускам и да се разделяме,
да отшумя със есенните листи,
да стана само пепел след постеля,
с един размах да мога да накажа
всичките си грешни нощи... воплите,
екстазите, в които съм горяла,
белезите във душата ми...огньовете.
А чифт криле дали ще ми помогнат
да полетя накрай света без време,
да си прережа вените самотни,
за да "убия" спомена за тебе.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Жулиета Великова Все права защищены
