Преди

23.11.2014 г., 12:16 ч. 2014-11-23T12:40:34+02:00

Поезия » Любовна

580 0 2

Преди да станеш ти стихотворение
беше мъничко недоумение,
беше само някаква мъглявина,
беше радост, беше и тъга.

Преди да срина всички мостове,
които ни деляха в тъмнината,
запазих аз спокойствие, но... Господи,
защо не си запазих и крилата,

да отлетя от теб когато ще ми писне
да те напускам и да се разделяме,
да отшумя със есенните листи,
да стана само пепел след постеля,

с един размах да мога да накажа
всичките си грешни нощи... воплите,
екстазите, в които съм горяла,
белезите във душата ми...огньовете.

А чифт криле дали ще ми помогнат
да полетя накрай света без време,
да си прережа вените самотни,
за да "убия" спомена за тебе.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Черна_Роза (Жулиета Великова)

2014-12-04T19:01:00+02:00

Лора, благодаря ти за мнението и оценката!
Sevgimizi (Лора)

2014-11-26T23:55:56+02:00

Многооо силно!Изключително завладяващо и въздействащо стихотворение... чак тръпки те побиват- има разкаяние и съжаление за нещо, което се е случило!Много е ритмично и имаш много добри метафори! Според мен крилата не могат да бъдат счупени и дори и да са паднали надолу от умора, стига да искаш, винаги можеш да ги вдигнеш и да полетиш накъдето си поискаш!Поздрави!