28 dic 2024, 12:05  

Преди 2025

544 0 0

                               На Д.

 

Най-хубавото време от годината,

в най-хубавият ни, щастлив живот!

Белеят планините и долините ---

по тях се спуска северният флот

 

на вятъра. Как искам да поема сам

по снежните пътеки на света,

табели да ме водят там, нанякъде..,

звезди да ме насочват в любовта.

 

И по-нечакан от крайморски залези,

и по-забравен, бях доскоро млад,

изгубил се събуждам тротоарите,

паветата посрещат своя брат.

 

Една врата със бронзова табелка,

случаен номер шестдесет и пет,

и две очи, дълбоки две вселени,

потъвам в тях при всеки стих и ред.

 

А зима е навън и градовете

проглеждат и добиват смисъл нов,

сезоните избухват в зимно цвете,

в година сътворена от любов.

 

                        28 декември 2024 г.

                        гр. Сливен

 

 

 

                           

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лъчезар Цонев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...