28 dic 2024, 12:05  

Преди 2025

537 0 0

                               На Д.

 

Най-хубавото време от годината,

в най-хубавият ни, щастлив живот!

Белеят планините и долините ---

по тях се спуска северният флот

 

на вятъра. Как искам да поема сам

по снежните пътеки на света,

табели да ме водят там, нанякъде..,

звезди да ме насочват в любовта.

 

И по-нечакан от крайморски залези,

и по-забравен, бях доскоро млад,

изгубил се събуждам тротоарите,

паветата посрещат своя брат.

 

Една врата със бронзова табелка,

случаен номер шестдесет и пет,

и две очи, дълбоки две вселени,

потъвам в тях при всеки стих и ред.

 

А зима е навън и градовете

проглеждат и добиват смисъл нов,

сезоните избухват в зимно цвете,

в година сътворена от любов.

 

                        28 декември 2024 г.

                        гр. Сливен

 

 

 

                           

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лъчезар Цонев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...