28.12.2024 г., 12:05  

Преди 2025

534 0 0

                               На Д.

 

Най-хубавото време от годината,

в най-хубавият ни, щастлив живот!

Белеят планините и долините ---

по тях се спуска северният флот

 

на вятъра. Как искам да поема сам

по снежните пътеки на света,

табели да ме водят там, нанякъде..,

звезди да ме насочват в любовта.

 

И по-нечакан от крайморски залези,

и по-забравен, бях доскоро млад,

изгубил се събуждам тротоарите,

паветата посрещат своя брат.

 

Една врата със бронзова табелка,

случаен номер шестдесет и пет,

и две очи, дълбоки две вселени,

потъвам в тях при всеки стих и ред.

 

А зима е навън и градовете

проглеждат и добиват смисъл нов,

сезоните избухват в зимно цвете,

в година сътворена от любов.

 

                        28 декември 2024 г.

                        гр. Сливен

 

 

 

                           

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лъчезар Цонев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...