28.12.2024 г., 12:05  

Преди 2025

539 0 0

                               На Д.

 

Най-хубавото време от годината,

в най-хубавият ни, щастлив живот!

Белеят планините и долините ---

по тях се спуска северният флот

 

на вятъра. Как искам да поема сам

по снежните пътеки на света,

табели да ме водят там, нанякъде..,

звезди да ме насочват в любовта.

 

И по-нечакан от крайморски залези,

и по-забравен, бях доскоро млад,

изгубил се събуждам тротоарите,

паветата посрещат своя брат.

 

Една врата със бронзова табелка,

случаен номер шестдесет и пет,

и две очи, дълбоки две вселени,

потъвам в тях при всеки стих и ред.

 

А зима е навън и градовете

проглеждат и добиват смисъл нов,

сезоните избухват в зимно цвете,

в година сътворена от любов.

 

                        28 декември 2024 г.

                        гр. Сливен

 

 

 

                           

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лъчезар Цонев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...