На Д.
Най-хубавото време от годината,
в най-хубавият ни, щастлив живот!
Белеят планините и долините ---
по тях се спуска северният флот
на вятъра. Как искам да поема сам
по снежните пътеки на света,
табели да ме водят там, нанякъде..,
звезди да ме насочват в любовта.
И по-нечакан от крайморски залези,
и по-забравен, бях доскоро млад,
изгубил се обхождам тротоарите,
паветата посрещат своя брат.
Една врата със бронзова табелка,
случаен номер шестдесет и пет,
и две очи, дълбоки две вселени,
потъвам в тях при всеки стих и ред.
А зима е навън и градовете
проглеждат и добиват смисъл нов,
сезоните избухват в зимно цвете,
в година сътворена от любов.
28 декември 2024 г.
гр. Сливен
© Лъчезар Цонев Все права защищены