Преди
Преди със залеза се връщаше
и носеше дъха на пролет,
а после нежно ме прегръщаше,
слели душите си във полет.
Преди със тебе носеше омая
и луда, непозната тръпка
и пламваше притихналата стая,
събудена от твойте стъпки.
Когато се опитвах да ти кажа,
че силно, страстно те обичам,
ти не искаше да чуеш даже,
само ме поглеждаше в очите.
Не искаше, не питаше преди,
целуваше ме палаво, игриво,
а стъпките оставяха следи,
сякаш в друг живот това е било.
Колко много исках да ти кажа,
но ти настояваше, че време има,
сега навярно то ще разкаже,
за раната ми неизлечима!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Миночка Митева Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA
