Преди
Преди със залеза се връщаше
и носеше дъха на пролет,
а после нежно ме прегръщаше,
слели душите си във полет.
Преди със тебе носеше омая
и луда, непозната тръпка
и пламваше притихналата стая,
събудена от твойте стъпки.
Когато се опитвах да ти кажа,
че силно, страстно те обичам,
ти не искаше да чуеш даже,
само ме поглеждаше в очите.
Не искаше, не питаше преди,
целуваше ме палаво, игриво,
а стъпките оставяха следи,
сякаш в друг живот това е било.
Колко много исках да ти кажа,
но ти настояваше, че време има,
сега навярно то ще разкаже,
за раната ми неизлечима!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
