Обърнах гръб на старите рани,

забравих техните долни покани.

Нямам нужда от вече мъртва скръб,

която гложди по моя гръб.

Отказвам се да се провалям,

бъдещето си сляпо да развалям.

Не ще я бъде нищетата,

която изяжда смисъла на нещата.

Ще го бъде нещо искрящо и ново,

за бъдещето родено то готово.

Само прекрасното вече ме зове -

приливът от красота ме обзе.

Контрастът чертае моите граници,

изписани сред безброй страници,

преплитайки вечните противоречия

в мислите и чувствата на човека вечния.