И лятото след пролетта си тръгна неусетно.
Сега и есенният листопад е в своя край.
Земята скоро цяла с бял халат ще се наметне,
попила аромат на мед, канела и на чай.
На прага ни декември също тихо ще почука.
Погача ще замесим сетне – с дрян и със парá.
А бъдникът в огнището загадъчно ще пука.
Наричана за здраве ще е първата искра.
А аз ще се обърна и назад ще се огледам:
на гладния от хляба си отчупих му комат;
сирачето дарих със топлина за дни студени –
та празничният ден да стане светъл и богат. ...