17 oct 2008, 1:58

Преди да отлетят...

  Poesía
852 0 7
 

Щурче във стаята ми заподскача

и тихо песен нежна ми запя -

за есента, целунала земята,

в цвят на злато нарисувала света.

 

Как вятърът свенливо

със листата се закача

в игра любовна за последен път.

И птиците, с носталгия поглеждали гнездата,

преди да отлетят на дълъг път.

 

Как гората трескаво за зима се подготвя,

лятото, останало под златния листак.

Самотна нощите студени ще изпраща,

с очакване за пролет пак.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...