Щурче във стаята ми заподскача
и тихо песен нежна ми запя -
за есента, целунала земята,
в цвят на злато нарисувала света.
Как вятърът свенливо
със листата се закача
в игра любовна за последен път.
И птиците, с носталгия поглеждали гнездата,
преди да отлетят на дълъг път.
Как гората трескаво за зима се подготвя,
лятото, останало под златния листак.
Самотна нощите студени ще изпраща,
с очакване за пролет пак.
© Гергана Всички права запазени
Поздрав, Гери!