Щурче във стаята ми заподскача
и тихо песен нежна ми запя -
за есента, целунала земята,
в цвят на злато нарисувала света.
Как вятърът свенливо
със листата се закача
в игра любовна за последен път.
И птиците, с носталгия поглеждали гнездата,
преди да отлетят на дълъг път.
Как гората трескаво за зима се подготвя,
лятото, останало под златния листак.
Самотна нощите студени ще изпраща,
с очакване за пролет пак.
© Гергана All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
