Преди да поникнат в небето звездите

                           В тази малка страна със история славна,
                           дето тръгва от Рила и стига до Трявна!
                           Аз вървя по жарава от спомени стари,
                           край високи чардаци! И тежки дувари!
                           Аз вървя и ме гонят – попътните ветри
                           замислен и тъжен безброй километри!
                           А в нозете ми кротко се плиска Марица
                           сред заспали дървета и зряла пшеница!
                           Аз вървя и си спомням за хиляди срещи,
                           за Облаци бели… И друми горещи…
                           А тупка сърцето ми лудо в гърдите
                           преди да поникнат в небето Звездите!...
                           Душата ми припка със боси крачета 
                           край сухи стърнища!… И голи дерета!
                           А Вятърът свири до мен с мандолина
                           дошъл на каручка от свойта родина!
                           И сякаш – отново ме вика Балкана
                           да тръгна към него пеша от зарана!
                           С бамбукова пръчка и шепа шишарки
                           по стръмни пътечки и камъни жарки!
                           Ала вече отдавна, безкрайно отдавна
                           аз вече не ходя – от Рила до Трявна…
                           А само на сън се завръщам в Балкана
                           с бамбукова пръчка. И истинска рана.