Dec 17, 2024, 12:26 PM

Преди да поникнат в небето звездите

  Poetry
364 0 1

                           В тази малка страна със история славна,
                           дето тръгва от Рила и стига до Трявна!
                           Аз вървя по жарава от спомени стари,
                           край високи чардаци! И тежки дувари!
                           Аз вървя и ме гонят – попътните ветри
                           замислен и тъжен безброй километри!
                           А в нозете ми кротко се плиска Марица
                           сред заспали дървета и зряла пшеница!
                           Аз вървя и си спомням за хиляди срещи,
                           за Облаци бели… И друми горещи…
                           А тупка сърцето ми лудо в гърдите
                           преди да поникнат в небето Звездите!...
                           Душата ми припка със боси крачета 
                           край сухи стърнища!… И голи дерета!
                           А Вятърът свири до мен с мандолина
                           дошъл на каручка от свойта родина!
                           И сякаш – отново ме вика Балкана
                           да тръгна към него пеша от зарана!
                           С бамбукова пръчка и шепа шишарки
                           по стръмни пътечки и камъни жарки!
                           Ала вече отдавна, безкрайно отдавна
                           аз вече не ходя – от Рила до Трявна…
                           А само на сън се завръщам в Балкана
                           с бамбукова пръчка. И истинска рана.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Ревов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...