24 ago 2004, 16:36

Преди дъжда

  Poesía
1.6K 0 1
Усещаш ли как леко се изплъзваш от очите ми?
Завръщаш се отново в черна рокля,
бродирана с фосфорни петна.
Усещаш ли как меко се измъкваш от ръцете ми
и после идваш пак, захапала парченце нощна тъмнина...
Постилаш ми легло от тъжни звуци -
тракащи обувки, погледи през рамо,
котки във война....
Поливаш ме с хладен въздух-пълен с пеперуди пърхащи на музика-
синтез от хлипове пиянски, радио забравено,
бълнуваща жена
Като лунатик се блъскам с лунатиците
в съня си виждам собствената си сълза...
Навън останаха единствено онези пеперуди
споменатите,
за които оцелелите фенери още пръскат
топла светлина
Усещаш ли?
Усещаш ли как...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весел Ин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Напротив!Точно си е в негов стил -истинско, защо ти трябва ритьм и правила?!Пусни си музика и слушай.Да кажем че си понавлязьл в прозата,но няма нищо лошо в това

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...