Преди дъжда
Завръщаш се отново в черна рокля,
бродирана с фосфорни петна.
Усещаш ли как меко се измъкваш от ръцете ми
и после идваш пак, захапала парченце нощна тъмнина...
Постилаш ми легло от тъжни звуци -
тракащи обувки, погледи през рамо,
котки във война....
Поливаш ме с хладен въздух-пълен с пеперуди пърхащи на музика-
синтез от хлипове пиянски, радио забравено,
бълнуваща жена
Като лунатик се блъскам с лунатиците
в съня си виждам собствената си сълза...
Навън останаха единствено онези пеперуди
споменатите,
за които оцелелите фенери още пръскат
топла светлина
Усещаш ли?
Усещаш ли как...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весел Ин Всички права запазени