Усещаш ли как леко се изплъзваш от очите ми?
Завръщаш се отново в черна рокля,
бродирана с фосфорни петна.
Усещаш ли как меко се измъкваш от ръцете ми
и после идваш пак, захапала парченце нощна тъмнина...
Постилаш ми легло от тъжни звуци -
тракащи обувки, погледи през рамо,
котки във война....
Поливаш ме с хладен въздух-пълен с пеперуди пърхащи на музика-
синтез от хлипове пиянски, радио забравено,
бълнуваща жена
Като лунатик се блъскам с лунатиците
в съня си виждам собствената си сълза...
Навън останаха единствено онези пеперуди
споменатите,
за които оцелелите фенери още пръскат
топла светлина
Усещаш ли?
Усещаш ли как...