18 oct 2023, 13:07

Преди есента

  Poesía
361 0 0

 

 

 

Изтеглена и светло величава,

нощта простира оределите си звезди по небето.

Луната е цяла и виждаща,

а щурците си вземат сбогом.

 

Забързан, както винаги, вятърът

разпределя задачите за следващия ден

и току се спира да успокои

протестиращите дървета.

 

Тъжно и някак припряно

е и морето.

 

Угрижена за плодовете си,

земята се мята в съня си

и час по час поглежда небето

в очакване на утрото.

 

А то е все така изтеглено.

И светло.

И все още топло.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...