Изтеглена и светло величава,

нощта простира оределите си звезди по небето.

Луната е цяла и виждаща,

а щурците си вземат сбогом.

Забързан, както винаги, вятърът

разпределя задачите за следващия ден

и току се спира да успокои

протестиращите дървета.

Тъжно и някак припряно

е и морето.

Угрижена за плодовете си,

земята се мята в съня си

и час по час поглежда небето

в очакване на утрото.

А то е все така изтеглено.

И светло.

И все още топло.