Изтеглена и светло величава,
нощта простира оределите си звезди по небето.
Луната е цяла и виждаща,
а щурците си вземат сбогом.
Забързан, както винаги, вятърът
разпределя задачите за следващия ден
и току се спира да успокои
протестиращите дървета.
Тъжно и някак припряно
е и морето.
Угрижена за плодовете си,
земята се мята в съня си
и час по час поглежда небето
в очакване на утрото.
А то е все така изтеглено.
И светло.
И все още топло.
© Петър Всички права запазени