22 jul 2013, 13:24

Преди и сега

  Poesía
505 0 0

                                             

Една жена стои сама

в студената прегръдка на нощта.

Стои и си мисли, как всичко се превърна в тъга.

Как всичко се промени.

Как от щастливото дете

остана само нараненото и разбито сърце.

Как всичко хубаво си замина

и в пепел всичко се превърна.

Как до вчера тя лягаше с мисълта,

че ще го прегърне и целуне за довиждане на сутринта.

А сега тя без мисли  и от умора заспива.

Как преди с усмивка до любимия се събуждаше

и целувка по челото за лека нощ получаваше.

А сега сама заспива и сама става

и нищо не получава

освен спомени за ония радостни времена.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламена Добрева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...