22.07.2013 г., 13:24

Преди и сега

500 0 0

                                             

Една жена стои сама

в студената прегръдка на нощта.

Стои и си мисли, как всичко се превърна в тъга.

Как всичко се промени.

Как от щастливото дете

остана само нараненото и разбито сърце.

Как всичко хубаво си замина

и в пепел всичко се превърна.

Как до вчера тя лягаше с мисълта,

че ще го прегърне и целуне за довиждане на сутринта.

А сега тя без мисли  и от умора заспива.

Как преди с усмивка до любимия се събуждаше

и целувка по челото за лека нощ получаваше.

А сега сама заспива и сама става

и нищо не получава

освен спомени за ония радостни времена.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Добрева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....