Jul 22, 2013, 1:24 PM

Преди и сега

  Poetry
503 0 0

                                             

Една жена стои сама

в студената прегръдка на нощта.

Стои и си мисли, как всичко се превърна в тъга.

Как всичко се промени.

Как от щастливото дете

остана само нараненото и разбито сърце.

Как всичко хубаво си замина

и в пепел всичко се превърна.

Как до вчера тя лягаше с мисълта,

че ще го прегърне и целуне за довиждане на сутринта.

А сега тя без мисли  и от умора заспива.

Как преди с усмивка до любимия се събуждаше

и целувка по челото за лека нощ получаваше.

А сега сама заспива и сама става

и нищо не получава

освен спомени за ония радостни времена.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламена Добрева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...