Една жена стои сама

в студената прегръдка на нощта.

Стои и си мисли, как всичко се превърна в тъга.

Как всичко се промени.

Как от щастливото дете

остана само нараненото и разбито сърце.

Как всичко хубаво си замина

и в пепел всичко се превърна.

Как до вчера тя лягаше с мисълта,

че ще го прегърне и целуне за довиждане на сутринта.

А сега тя без мисли  и от умора заспива.

Как преди с усмивка до любимия се събуждаше

и целувка по челото за лека нощ получаваше.

А сега сама заспива и сама става

и нищо не получава

освен спомени за ония радостни времена.