kotel (Мариана Вълкова)
222 3620
14 oct 2009, 11:17

Преди и сега 

  Poesía » Otra
615 0 11

Преди...

През пролетта се раждаме с тревите

и, жадни, слънчеви лъчи ловим.

И някак цялата зеленина

не само радва, пълни ни душите.

 

През лятото горим от чувства

и спомени събираме в несвяст.

За идващите, есенните дни,

когато пак оставаме сами.

 

А тя, самата есен е прекрасна...

Тогава борим се с мечтите

и само за любов мечтаем,

защото кратки са ú дните.

 

За зимата,какво да кажа?

Камина, албум, снежна белота.

Май свършила е таз' година.

Със теб ли бях? Или сама?

 

Сега...

През пролетта несигурна пристъпвах,

а лятото от чувства полудях.

На есента притихнах във прегръдка.

За зимата реших - оставам... Ами сега?

© Мариана Вълкова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??