Преди и сега
Преди...
През пролетта се раждаме с тревите
и, жадни, слънчеви лъчи ловим.
И някак цялата зеленина
не само радва, пълни ни душите.
През лятото горим от чувства
и спомени събираме в несвяст.
За идващите, есенните дни,
когато пак оставаме сами.
А тя, самата есен е прекрасна...
Тогава борим се с мечтите
и само за любов мечтаем,
защото кратки са ú дните.
За зимата,какво да кажа?
Камина, албум, снежна белота.
Май свършила е таз' година.
Със теб ли бях? Или сама?
Сега...
През пролетта несигурна пристъпвах,
а лятото от чувства полудях.
На есента притихнах във прегръдка.
За зимата реших - оставам... Ами сега?
© Мариана Вълкова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Толкова сте ми скъпи.Благодаря Ви.Прекрасна да е тази нощ за всички Ви.
-
Красиви са твоите сезони!
-
"Ами сега"?-Сега напред към нови сезони и нови върхове!Поздрав!
-
...на есента в прегръдката притихнах...
Поздрав! -
Предполагам-петият-любовта...Обичам Ст.Загора...липите...и още нещо.Прегръдка.
-
Кой ли е любимият ми сезон ?
Поздрави ! -
Сред толкова много откровения скачай с двата крака - какво чакаш?!
-
Харесах!Поздрав!
-
Всичките,Краси.Стига да съм влюбена.Благодаря ти.
-
Кой е любимия ти сезон, лудетино?!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Поздрав!