Преди и сега
Преди...
През пролетта се раждаме с тревите
и, жадни, слънчеви лъчи ловим.
И някак цялата зеленина
не само радва, пълни ни душите.
През лятото горим от чувства
и спомени събираме в несвяст.
За идващите, есенните дни,
когато пак оставаме сами.
А тя, самата есен е прекрасна...
Тогава борим се с мечтите
и само за любов мечтаем,
защото кратки са ú дните.
За зимата,какво да кажа?
Камина, албум, снежна белота.
Май свършила е таз' година.
Със теб ли бях? Или сама?
Сега...
През пролетта несигурна пристъпвах,
а лятото от чувства полудях.
На есента притихнах във прегръдка.
За зимата реших - оставам... Ами сега?
© Мариана Вълкова All rights reserved.
