1.
Душата тъмнее от нищото свита
и моята цветност се слива със мрака.
Но как да живея във тъмното скрита?
Не знае ли Изгревът - още го чакам?
2.
Страх ме е! Юмруците си стискам
и се готвя сякаш за отбрана,
а сърцето ми така те иска,
капка въздух в мене не остана.
Пали ме страхът, защото може
с мен съдбата да се пошегува, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse