Преди и след изгрева
1.
Душата тъмнее от нищото свита
и моята цветност се слива със мрака.
Но как да живея във тъмното скрита?
Не знае ли Изгревът - още го чакам?
2.
Страх ме е! Юмруците си стискам
и се готвя сякаш за отбрана,
а сърцето ми така те иска,
капка въздух в мене не остана.
Пали ме страхът, защото може
с мен съдбата да се пошегува,
но избирам острото на ножа
пред безличното си съществуване.
3.
Подпирам здрача мрак да не нагази
във клетвения Изгрев-обещание.
Зад мен е тъмнината на омразата.
Превзема ме. Не чуваш ли стенание?
4.
Любовта се бунтува,
неразбрала това,
че израства в коприва
всяка млада трева,
щом ù стъпчат душата
и подпалят със смях.
Мен ли търсиш в тревата?
А не те ли е страх?
© Мария Панайотова All rights reserved.
