16 nov 2008, 20:22

Преди края

  Poesía
756 0 1
И за раздяла ще настъпи време,
но преди да дойде, искам да ти кажа
това, което чувствам всеки път.

Ръцете ти ме карат да настръхвам!
Очите ти - в бездна да потъвам!
Целувките ти - в Ада да горя!
Думите ти - да се двоумя!
И така е, мили, всеки път.

Надеждата ми ще умре последна
и мислено ще се надявам
този край да не настъпва.
Защото ти за мен си всичко,
което искам от един човек!


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитрина Сургучева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...