16 нояб. 2008 г., 20:22
И за раздяла ще настъпи време,
но преди да дойде, искам да ти кажа
това, което чувствам всеки път.
Ръцете ти ме карат да настръхвам!
Очите ти - в бездна да потъвам!
Целувките ти - в Ада да горя!
Думите ти - да се двоумя!
И така е, мили, всеки път.
Надеждата ми ще умре последна
и мислено ще се надявам
този край да не настъпва.
Защото ти за мен си всичко, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация