Nov 16, 2008, 8:22 PM

Преди края

  Poetry
751 0 1
И за раздяла ще настъпи време,
но преди да дойде, искам да ти кажа
това, което чувствам всеки път.

Ръцете ти ме карат да настръхвам!
Очите ти - в бездна да потъвам!
Целувките ти - в Ада да горя!
Думите ти - да се двоумя!
И така е, мили, всеки път.

Надеждата ми ще умре последна
и мислено ще се надявам
този край да не настъпва.
Защото ти за мен си всичко,
което искам от един човек!


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитрина Сургучева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...