> Днес ми е денят за мразене.
> Георги Динински
Какъв ден! Дълъг и първобитен
като празно небе - гърми, а пече.
Ще помразя малко и трябва да свикна,
защото в джунглата от обич се мре.
Каква свобода - казвам каквото мисля!
И не само казвам, а го казвам добре.
На рогатия ангел крила не поникват,
когато откаже от срам да умре.
Та ми е зор, треперя, силно се пóтя.
Напрягам мускули и тропам с крак. ...