Преди обичах дъжда

Poesía

166 0 0

Преди обичах дъжда,

приемах капките нежни,

като целувки с плътта

на сън изпълнен с копнежост.

Преди обичах дъжда,

протягах жадните длани,

за да приема с душа

мехлем за земните рани.

Преди обичах дъжда,

присядах тихо и сгушен

дочувах шепота сам –

дъждът на искреност учи.

Преди обичах дъжда,

та той в очите ти пъстри

прегръща всяка сълза

и прави ни да възкръснем!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.7K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.8K 5.0