Преди обичах дъжда
Преди обичах дъжда,
приемах капките нежни,
като целувки с плътта
на сън изпълнен с копнежост.
Преди обичах дъжда,
протягах жадните длани,
за да приема с душа
мехлем за земните рани.
Преди обичах дъжда,
присядах тихо и сгушен
дочувах шепота сам –
дъждът на искреност учи.
Преди обичах дъжда,
та той в очите ти пъстри
прегръща всяка сълза
и прави ни да възкръснем!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
