28 ene 2011, 9:20

Преди полет 

  Poesía » Filosófica
1109 0 11
Бяла стая, прозрачни стени,
душата стъкло е.
Сребърна нишка живота крепи,
стон и въздишка.
Бяла стълба съдбата реди,
крехки са още крилете.
Дихание тежко сграбчва мига,
преди да полети.
Вкопчва се здраво в калния свят,
не иска белите стълби.
Не знае какво е отвъд Светлината,
но Бог така нареди.

© Катя Вангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??