28.01.2011 г., 9:20 ч.
Преди полет
Бяла стая, прозрачни стени,
душата стъкло е.
Сребърна нишка живота крепи,
стон и въздишка.
Бяла стълба съдбата реди,
крехки са още крилете.
Дихание тежко сграбчва мига,
преди да полети.
Вкопчва се здраво в калния свят,
не иска белите стълби.
Не знае какво е отвъд Светлината,
но Бог така нареди.
душата стъкло е.
Сребърна нишка живота крепи,
стон и въздишка.
Бяла стълба съдбата реди,
крехки са още крилете.
Дихание тежко сграбчва мига,
преди да полети.
Вкопчва се здраво в калния свят,
не иска белите стълби.
Не знае какво е отвъд Светлината,
но Бог така нареди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Катя Вангелова Всички права запазени
Предложения
-
-
Раздрънкана каляска, прашна, край замъка ми бавно мина. Събудих се и ми е страшно. Нима съм спала ст...
-
Ти си ангелски светла и чиста - моногамна до сетна сълза. Любовта ти ми дава амнистия да избегна про...
-
Изтощена, лозата на дядо се скърши и рухна (натежалият грозд е роден върху крехко бесило). Напращели...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
