Valens (Валентина Лозова)
127 568
11 ene 2016, 17:33

Преди последния влак 

  Poesía » De amor
497 0 5

Дочувам тътена от онзи влак,

със който ще си тръгна от перона,

а ти ще ме изпратиш. Няма как

две-три сълзи, нахални, ще изгониш

забърсвайки ги с вехтия ръкав.

 

Животът, този щур хлапак,

си поигра със двама ни на жмичка,

а после, заподскачал на „куц крак“,

търкулна в пръстените ни панички

надежда нова - залък клисав хляб.

 

Къде ли ме отвежда моят влак;

в коя ли друга ти видя Жената;

дали ще се открием с тебе пак

е без значение сега, когато

се сбъдва в спомен общият ни такт.

 

Дочуваш тътена от онзи влак,

със който ще си тръгна от перона.

Не ме отпращай още! Дай ми знак,

че има шанс за нова, светла пролет,

за пъстроцветна обич и за нас.

 

Валентина Йосифова

11.01.2016 г.

© Валентина Лозова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??