Преди последния влак
Дочувам тътена от онзи влак,
със който ще си тръгна от перона,
а ти ще ме изпратиш. Няма как
две-три сълзи, нахални, ще изгониш
забърсвайки ги с вехтия ръкав.
Животът, този щур хлапак,
си поигра със двама ни на жмичка,
а после, заподскачал на „куц крак“,
търкулна в пръстените ни панички
надежда нова - залък клисав хляб.
Къде ли ме отвежда моят влак;
в коя ли друга ти видя Жената;
дали ще се открием с тебе пак
е без значение сега, когато
се сбъдва в спомен общият ни такт.
Дочуваш тътена от онзи влак,
със който ще си тръгна от перона.
Не ме отпращай още! Дай ми знак,
че има шанс за нова, светла пролет,
за пъстроцветна обич и за нас.
Валентина Йосифова
11.01.2016 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Лозова Всички права запазени
