Като съботна тайна възкръсвам, 
понесла към изгрева светли крила…
С топъл пух от тополи поръсвам
калдъръма изсечен, ти само ела!

Надиплена под рамото ти вярно, 
идилия съм снежна, стон в съня ти –
отново гоним чувството коварно,
припомнихме си, че сме още млади.

Но времето пред нас е пестеливо
и сблъскваме се с радостта на прага,
когато пием шампанското пенливо,
всяка мисъл гневна ще ни избяга.

18.12.2010г.

http://www.youtube.com/watch?v=Y5vLtoTt8jQ