Feb 1, 2011, 4:02 PM

Преди шампанското

  Poetry » Love
654 0 1

Като съботна тайна възкръсвам, 
понесла към изгрева светли крила…
С топъл пух от тополи поръсвам
калдъръма изсечен, ти само ела!

Надиплена под рамото ти вярно, 
идилия съм снежна, стон в съня ти –
отново гоним чувството коварно,
припомнихме си, че сме още млади.

Но времето пред нас е пестеливо
и сблъскваме се с радостта на прага,
когато пием шампанското пенливо,
всяка мисъл гневна ще ни избяга.

18.12.2010г.

 

http://www.youtube.com/watch?v=Y5vLtoTt8jQ

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...