azsamata (Галя Анчева)
13 34
17 jul 2008, 11:31

Преди съмване 

  Poesía
845 0 9
 

 

Все още се будя от сън несънуван,

от спомен забравен, мечтан и без име.

Сърцето без нищо уж си тъгува.

И пак тъй във нищото губят се дните.

 

Без път продължавам да газя... до шия,

животът обви ме и скри ме във времето,

за да остана тук и да дишам. Жива -

но с мъртви парчета във себе си.

 

И няма да спра, да се крия не искам.

То всичкото истинско вече е скрито.

Далеч от сърцето, далеч от очите...

Горчивото вчера е вече изпито.

 

Пияните, казват, и Господ ги пази.

Пияна от истини и от несбъдване,

вървя, без да спирам, по пътя си газя

съдбата и себе си, и пътя за връщане.

 

 И не е тъга, а така ми се струва...

 Аз огън си нося, сама да си светя.

 Най-тъмното минах, то бе преди съмване.

 Сънувах ли пак или се намерих...

 

 

      16.07.2008

© Галя Анчева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??