Преди съмване
Все още се будя от сън несънуван,
от спомен забравен, мечтан и без име.
Сърцето без нищо уж си тъгува.
И пак тъй във нищото губят се дните.
Без път продължавам да газя... до шия,
животът обви ме и скри ме във времето,
за да остана тук и да дишам. Жива -
но с мъртви парчета във себе си.
И няма да спра, да се крия не искам.
То всичкото истинско вече е скрито.
Далеч от сърцето, далеч от очите...
Горчивото вчера е вече изпито.
Пияните, казват, и Господ ги пази.
Пияна от истини и от несбъдване,
вървя, без да спирам, по пътя си газя
съдбата и себе си, и пътя за връщане.
И не е тъга, а така ми се струва...
Аз огън си нося, сама да си светя.
Най-тъмното минах, то бе преди съмване.
Сънувах ли пак или се намерих...
16.07.2008
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галя Анчева Всички права запазени
