16 oct 2007, 10:43

Преди това ела

  Poesía
990 0 2
 

Преди това ела


Страдах, докато открия

мястото си в този свят,
а илюзиите ми разруши стихията
на житейският ми непохват.
Друга сила, друга нежност
възкресиха в мен това

чувство остаряло,
дето ме превръща във жена.
Тази истинска, любяща,
бях забравила, че мога да съм аз.
И по-чиста, и по-искрена
със срама на своя грях
се събудих в ранна утрин,
без, от нищо, да изпитвам страх.


Моля те, не ме залъгвай
със заучени, неискрени слова
!
Oстани със мен докато можеш,
но преди това ела.


И аз ще мина през стихията
на всеки следващ ден,
със силата ми - твоята сила -
и любовта във мен.


НЕ МИ ОСТАВАЙ ТВОИТЕ ИЛЮЗИИ!
ДО ПОСЛЕДНО МОИТЕ  РАЗРУШИ!
ОТКРИЙ МЕ, ЗНАЕЙКИ, ЧЕ МЕ ИЗГУБВАШ
И ПОСЛЕ С МЕНЕ ОСТАНИ!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Данаилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...