Oct 16, 2007, 10:43 AM

Преди това ела

  Poetry
989 0 2
 

Преди това ела


Страдах, докато открия

мястото си в този свят,
а илюзиите ми разруши стихията
на житейският ми непохват.
Друга сила, друга нежност
възкресиха в мен това

чувство остаряло,
дето ме превръща във жена.
Тази истинска, любяща,
бях забравила, че мога да съм аз.
И по-чиста, и по-искрена
със срама на своя грях
се събудих в ранна утрин,
без, от нищо, да изпитвам страх.


Моля те, не ме залъгвай
със заучени, неискрени слова
!
Oстани със мен докато можеш,
но преди това ела.


И аз ще мина през стихията
на всеки следващ ден,
със силата ми - твоята сила -
и любовта във мен.


НЕ МИ ОСТАВАЙ ТВОИТЕ ИЛЮЗИИ!
ДО ПОСЛЕДНО МОИТЕ  РАЗРУШИ!
ОТКРИЙ МЕ, ЗНАЕЙКИ, ЧЕ МЕ ИЗГУБВАШ
И ПОСЛЕ С МЕНЕ ОСТАНИ!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Данаилова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...