16.10.2007 г., 10:43

Преди това ела

992 0 2
 

Преди това ела


Страдах, докато открия

мястото си в този свят,
а илюзиите ми разруши стихията
на житейският ми непохват.
Друга сила, друга нежност
възкресиха в мен това

чувство остаряло,
дето ме превръща във жена.
Тази истинска, любяща,
бях забравила, че мога да съм аз.
И по-чиста, и по-искрена
със срама на своя грях
се събудих в ранна утрин,
без, от нищо, да изпитвам страх.


Моля те, не ме залъгвай
със заучени, неискрени слова
!
Oстани със мен докато можеш,
но преди това ела.


И аз ще мина през стихията
на всеки следващ ден,
със силата ми - твоята сила -
и любовта във мен.


НЕ МИ ОСТАВАЙ ТВОИТЕ ИЛЮЗИИ!
ДО ПОСЛЕДНО МОИТЕ  РАЗРУШИ!
ОТКРИЙ МЕ, ЗНАЕЙКИ, ЧЕ МЕ ИЗГУБВАШ
И ПОСЛЕ С МЕНЕ ОСТАНИ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Данаилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...