Дъ съ чите саму от оръ с много фтички у главътъ!
Смешну ми е, чак шъ гръмна. Гледъм - веч съм запръхтела.
Вънка петлю зе дъ съмва, със кокошка прилителъ.
Смешну ми е, шъ съ смея. Даръ - зе, чи съ изучи.
Кметя турга и ругатъ, белким земи дъ сполучи.
А па той дъ'н ви кажувам. Селскию ми ти сирсемин.
Саму дири чужди булки, пуд пулити им да дремни.
И курназ съ пиши, малеей. Нъ'л кмитицатъ я немъ.
Пу двурови, пу сиденки, шо набаръ - негу земъ.
А прасету у уборъ нема кой да гу нарани.
Петлю пък, слид тъз кукошка, без прусо шъ си устани.
Дека, питам, е тиганя, дъ гу свестя у главътъ. ...